На събитието - подкаст на живо „Направено в България“ обсъдихме как български компании създават технологии и решения с глобално значение и какви фактори стоят зад този успех. Разговорът се фокусира върху ролята на местната екосистема, инженерния талант и стратегическите комуникации в развитието и международното позициониране на високотехнологични продукти. Михаил Стефанов - експерт по стратегически комуникации и организационно развитие в „Аурубис България“ сподели своя опит в работата с организационна култура и устойчиви решения за хората в компанията, както и гледната си точка за това как комуникацията и вътрешната среда могат да подкрепят технологичните иновации и дългосрочното развитие на организациите. Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI.

Думата „лукс“ произлиза от латинското luxus, което първоначално означава „разместване“, „изкълчване“ или „отклонение от правата линия“. Най-ранният ѝ смисъл е свързан с човешкото тяло: нещо, което е излязло от естественото си положение или мярка. Постепенно се развива моралнотЛюбомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Каквo отличава луксозното? - Как луксът е свързан с неравенствата? - Защо луксът е не само светлина, но и изкълчване? - Какъв е геополитическият залог на лукса? - Какво представляват карибската диалектика на захарта и тютюна? - Кога луксозното престава да бъде такова? - Как луксозното е свързано с притежаването и с преживяването? - Защо има имитации на луксозни продукти? - Как луксозните стоки се превръщат в парични единици? - Какво различава подправките от билките? - Кога онова, което е рядко, става луксозно? - Свързано ли е луксозното с религиозното? - Как вредата въздейства върху представата ни за това кое и какво е луксозно? - Кой определя кои стоки са луксозни? - Възможно ли е „скрито потребление“ и „интровертно“ консумиране на лукса? - Каква е връзката между луксозното и търговските марки (бранд идентичността)? - Има ли алтернатива луксозното?о значение на думата, при което луксът започва да обозначава прекомерност, разточителство и живот отвъд необходимото. Свързаната дума luxuria добавя нюанси на разпуснатост и чувствено удоволствие, което засилва етическото подозрение към лукса в римската култура. В антропологичен план луксът бележи прехода от необходимост към излишък като условие за появата на култура, изкуство и социален престиж. Така луксът предизвиква амбивалентна реакция: той е едновременно знак за упадък, но и белег за висока цивилизованост. Разговорът днес е посветен именно на лукса като социално призната прекомерност — отклонение, което обществото е превърнало в символ на статус. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.

В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков събират на едно място теми от медицината до енергетиката и климата – и показват как науката променя реалния свят. Започват с изненадващо откритие: може ли редовното кръводаряване да подобрява качеството на кръвните клетки и да намалява риска от заболявания. След това разглеждат ролята на чревния микробиом при множествената склероза и как конкретни бактерии могат да влияят върху развитието на болестта. Продължават с нов тип батерия на водна основа (включително с неочаквана съставка като тофу саламура), която обещава по-дълъг живот и по-голяма безопасност, както и с експериментална летяща вятърна турбина, която генерира енергия на голяма височина. Епизодът завършва с една рядко позитивна екологична новина – частичното възстановяване на Северното Аралско море и как целенасочени усилия могат да обърнат дългогодишна криза. Допълнителни материали: https://www.newscientist.com/article/2471573-giving-blood-frequently-may-make-your-blood-cells-healthier/?utm_source=Live+Audience&utm_campaign=2dfdd0081f-nature-briefing-cancer-20250313_COPY_01&utm_medium=email&utm_term=0_b27a691814-2dfdd0081f-499082723 https://www.facebook.com/profile.php?id=100064330524186&__cft__[0]=AZbkJrWOjQFLb6Xpw2QA05kgVTqG0kzqlnIh36Az1t44Pd-RsJvzrRzUxrl92K1IwWARijVtISQ133c-Et0Ka2Ho6ZKGDAX8O_Kdp4MvFAwLTBzOmCdS1I4FuNlWmW5SpH3FHOAlZCMiE9uwD95xG_n7vnXQvAFyRRnjBAve7jIwLA https://neurosciencenews.com/gut-bacteria-ms-29224/ https://interestingengineering.com/energy/chinas-water-battery-outlast-lithium https://www.livescience.com/technology/engineering/china-tests-worlds-first-megawatt-class-flying-wind-turbine-it-generated-enough-energy-to-power-a-house-for-2-weeks https://search.app/RBdxK За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Петър Горанов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой е петият елемент след земята, водата, огънят и въздухът? - Кой е най-еротичният вятър? - Какъв е най-големият страх на Прашинко? - Каква е връзката между прахосмукачката и последният дъх на човека? - Кои са анемоите и имат ли права ветровете? - Може ли да притежаваме вятъра? - Има ли разлика между земята и вятъра? - Може ли да си създаваме изкуствен вятър? - Какво представлява т.нар. „втори вятър“? - Защо вятърът и морето ни карат да се чувстваме по по-особен начин? - Колко глагола можем да изброим, които са свързани с движение на въздуха? - Ще хванем ли вятъра или единственият вятър който ще имаме, е вятърът, произведен от изговарянето на нашите думи? - Каква е особената естетика на вятъра и защо той не е приятел на закона? - Можем ли да се впишем в „попътния“ вятър или сме обречени на нашата мания да контролираме природните стихии? „Ужасните приключения на Прашинко“ на Имант Зиедонис (р. 1933) е кратък, но изключително плътен философски текст, който адресира няколко теми: страхът от свободата, тежестта на сигурността, компромиса със стихиите и цената на „заземяването“. Използваме Прашинко, за да се впуснем в поредния разговор с Петър Горанов, който се завихря до главоболие, за да завърши с лекота. Има ли място за вятъра в ефективните структури на съвременните продуктивни общества – място, което не го подрежда и превръща в енергия? Защо вятърът е едновременно изкусителен (като носител на идеята за свобода), но и опасен (можем да настинем, ако бъдем изложени на въздействието му)? На къде ще ни издухат думите за вятъра? Допълнителни материали: - Ужасните приключения на Прашинко (приказка), Имант Зиедонис, издателство „Отечество“, Прев. Албена Методиева, 1989 (линк); - Въздухът и сънищата (книга), Гастон Башлар, 2007; - Ветрове (подкаст епизод), Вокс Нихили, Рацио, 23.03.2023 (линк). Представяне на госта: Доц. д-р Петър Горанов е преподавател в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Неговите основни интереси са са свързани със следните ключови думи: етос; нрави; историческо преместване; философия и идеологии на играта; етика на характера; идеология и микро-идеология; микрология на желанието; етика и/или естетика.

Връщането на хора на Луната звучи като нещо, което вече сме правили. Но защо тогава се оказва толкова трудно? В новия епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разглеждат какво реално се случва около мисиите Artemis – от планирания полет на Artemis II, който трябва да изпрати астронавти около Луната за първи път от над 50 години, до поредните технически проблеми, тестове и отлагания, които променят графика. И още: какви технически проблеми могат да спрат цяла мисия защо Луната отново е фокус (а не Марс) какво правят SpaceX, Blue Origin и Китай и защо днес космическите мисии не са по-лесни, а по-сложни Това е разговор за реалността зад космическите планове – между амбицията, технологиите и ограниченията. Говорим за това как работи самата мисия – 10-дневно пътуване около тъмната страна на Луната, защо е ключова стъпка към кацане и какво трябва да се случи преди това да стане реалност. Разглеждаме и защо NASA променя стратегията си, добавя допълнителни мисии и отлага кацането, въпреки първоначалните планове.

Този месец в inter alia се връщаме отново на темата за образованието, този път провокирани от новопредставена визия на Министерство на образованието и науката. Този път тя засяга не религия и добродетели, а особено важната тема за изкуствения интелект в класната стая. С предложението идват и промени в учебните програми, които все още са в процес на обществено обсъждане и можете да изпратите бележките си към МОН. В този епизод на inter alia гости са колегите от поредицата “Агент 001” - КИВ и Тулечки - които заедно с Васко разсъждават за: къде греши МОН в представите си за изкуствения интелект; можем ли да говорим за нова реалност в епохата на ИИ; ще направим ли третокласниците писачи на добри prompt-ове; най-важната роля на училището в оценяването ли е; за кого ИИ се явява най-добър помощник и на кого би пречил; идва ли краят на домашните работи; какъв особен проблем в академичните среди е констатиран заради чатенето на учени с ботове; има ли опасност ученикът да бъде заменен от ИИ. Изображението е част от картината “Уроци по пеене в училище в Холандия” (1907) на Макс Силбер (1871-1940). Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на Подкрепи Ratio | . https://www.youtube.com/watch?v=FWtQddm9pz8

Този епизод на Vox Nihili е посветен на една от най-важните идеи в съвременна философия на правото: правовата държава, и нейната връзка с някои религиозни вярвания и практики. Разговорът изследва как се е осъществил преходът от свещената държава, която е резултат и продукт на волята на владетеля като въплъщение на Бог, към секуларната държава, която трябва да бъде разделена на няколко власти, за да може да бъде управлявана на принципа „разделяй и владей“. Ролата на полицията и гражданските протести са вплетени с обсъждане на необходимостта от международни правила, които да обвързват държавите със спазването на изисквания като тези за неприкосновеността на националния суверенитет и защитата на правата на човека. Любомир Бабуров, Симеон Гройсман и Стоян Ставру обсъждат: - Защо владетелят е свързан с Бога? - Имат ли държавата и правото свещен произход? - Кои са Левиатан и Бегемот? - Как оправдаваме съществуването на държавата? - Може ли да вярваме в морала на хората или е по-добре да ги караме да се страхуват? - Кой владее историята и чии имена се пишат по нейните страници? - Може ли да критикуваме властта, а да я разделяме? - Защо обичаме Великите сили? - Какво означава да живееш като патриот във „въобразени общности“? - Предатели ли са тези, които оспорват националните „икони“? - Как религиозните практики са свързани с международната сигурност? - Има ли по-велики сили зад държавите? - Морална философия или теория на икономиката? - Може ли да съществува „световен полицай“? Представяне на госта: Доц. д-р Симеон Гройсман е доктор по право, доцент по Обща теория на правото в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Води лекционни курсове по Обща теория на правото, Обща теория на държавата и Философия на правото, както и дисциплина „Право и религия“, която преподава в магистърската програма „Защита на основните права“ в ЮФ на СУ. За подкаста: Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

Можем ли да съживим птицата Додо е основната тема в този епизод. В продължение на векове човечеството главно допринася за изчезването на различни видове, но компанията Colossal Biosciences прави опити да направи точно обратното - да съживи птицата Додо. Никола и Петко, в компанията на генетикът, доц.Славил Пейков, разговарят за планът и методите, чрез които компанията се опитва да възроди редица изчезнали животни. В епизода обсъждат и какво по-точно представлява де-екстинацията и дали вече не се е случвало. Слушайте епизода, за да разберете има ли бекъп вариант за живота на планетата и какъв е планът да забавим глобалното затопляне. Допълнителни материали: https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2023%E2%80%A6vation-debate.html https://www.nature.com/articles/d41586-023-00379-5 https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ve-the-dodo https://www.smithsonianmag.com/smart-news/th%E2%80%A6ancient%20DNA https://www.nationalgeographic.com/science/art%E2%80%A6ion-cloning https://www.bigissue.com/news/environment/this-is-pleistocene-park-siberias-mammoth-scheme-to-cool-the-planet-and-save-us-all/ https://www.nhm.ac.uk/discover/news/2018/may/animal-dna-to-be-frozen-in-huge-national-bank.html https://www.technologyreview.com/2013/03/19/2%E2%80%A6nger-pigeon/ https://en.wikipedia.org/wiki/Passenger_pigeon

В този епизод, Кив и Тулечки обсъждат въвеждането на изкуствения интелект (ИИ) в българското училищно образование, като анализират визията на МОН и предложените промени в учебните програми. Темите включват конкретни предложения за интегриране на ИИ в предмети като математика (генериране на примери, проверка на решения), като се засягат въпроси за коректността на генерираната от ИИ информация спрямо учебния материал, финансовата обосновка на тези технологии и подходящата възраст за тяхното въвеждане. Обсъждат се предизвикателства като „кризата на връзката“ между ученик и учител, проблемът с дигиталното неравенство и нуждата от развиване на ИИ грамотност и умения за „prompt engineering“. Водещите търсят отговор на въпроса дали ИИ трябва да бъде инструмент за „допълване“ или „заместване“ на учителя и каква е ролята на човешкия фактор в бъдещето на образованието. https://www.mon.bg/nfs/2026/01/pr27012026_vizia-ai-strategy-education.pdf https://www.mon.bg/project-document/proekt-na-zapoved-za-izmenenie-i-dopalnenie-na-uchebni-programi-po-obsthoobrazovatelni-predmeti-za-xi-i-za-xii-klas/ https://www.mon.bg/dokumentatsiya/proekti-na-dokumenti/ Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Измислица или истина е историята? В новия епизод на подкаста Pop Script с водещ писателя и кинокритик Благой Д. Иванов се отправяме на плаване из мътния океан на историографията, пречупена през популярната, но и през класическата култура. Гости са двама души с плашеща ерудиция, но също така и с пленителна реторика – това са театроведът Миряна Димитрова (автор на „Julius Caesar's Self-Created Image and Its Dramatic Afterlife“) и историкът Александър Стоянов (автор на „Българите между две катастрофи – 1396-1944 г.“). Тройната дружина се отдава в студиото на Ratio на свежи разсъждения върху автентизма и художествените интерпретации на реални хора и събития от (сравнително) далечното минало. Също така, те предпазливо и що-годе оптимистично отправят поглед към бъдещето в края на разговора, отговаряйки на следния тегав въпрос: в напрегнатите времена, в които живеем, имаме ли шанс да се оправим и съхраним, без да се стига до ескалация? Tази бъдеща аудиовизуална христоматия съдържа още теми и питанки като: • Илюзия ли е достоверността, когато историята се разказва, преразказва и съхранява? • А илюзия ли е достоверността, когато историята се преработва от изкуството? • Превърнал ли се е Уилям Шекспир чрез творчеството си в своеобразен персонаж – ocoбено чрез филми като „Влюбеният Шекспир“ на Джон Мадън, „Анонимен“ на Роланд Емерих и „Хамнет“ на Клои Жао? • Дали пиесите на Барда са основна причина да възприемаме днес повече като фикция фигури като Гай Юлий Цезар? • Могат ли сериали като „Рим“ да развенчаят митичната осанка на древността? • Как изобразителното изкуство на творци като Жак-Луи Давид помага на Наполеон Бонапарт да изгради своя въздействащ имидж? • Бил ли е адекватно представян досега в книги и филми обичащият котките кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо? • C „да“ или с „не“ трябва да подхождаме към исторически компрометираните, но художествено издържани продукции на режисьори като Мел Гибсън („Смело сърце“), Ридли Скот („Гладиатор“) и Зак Снайдър („300“)? • Сложни личности като Винсент Вилем ван Гог могат ли да бъдат опознати и разбрани чрез комбиниране на литература, кино и лични архиви? • Кой е барон Франц Нопча фон Фелшьо-Силвас... и защо си струва да научим повече за него? • Смислени и правдиви ли са т. нар. woke сюжети? • Как иронията, самоиронията и карикатурата работят при велики разказвачи като Мел Брукс („Пламтящи седла“), Роуън Аткинсън („Черното влечуго“) и комедийната трупа „Монти Пайтън“? • Поради каква причина не можем да третираме собствените си национални герои по друг начин, освен канонично... и бихме ли могли някой ден да видим Васил Левски в схватка с чудовището от Лох Нес? • И още: от гениални майстори на четката (като Иван Айвазовски и Ждислав Бекшински) през средновековни владетелски фигури (като папа Инокентий III и херцогиня Елеонор Аквитанска) до неочаквани страдалци и герои на своите епохи (като Джефри Хъдзън и Абрам Ханибал) – кого би било любопитно да видим интерпретиран в изкуството, който не е бил досега адекватно или изобщо представян никъде?

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат. Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Чудовища“. Коренът на латинската дума за чудовище, monstrum, се свързва с ядрото на глаголите „показвам“ и „мисля“. Отвъд границата на представимото, отвъд предела на въобразимото, в пустошта на неназовимото се таи чудовищното. Чудовището – това, което не може да бъде въобразено, но което се показва; това, което не може да бъде мислено, но което мисли (в нас). Чудовището – там където мисълта пропада, или там където мисълта започва. Чудовището, обсесивна тема на философията и на изкуствата, навлиза в пространството на Разума – на Ratio и специално на подкаст серията „Vox Nihili“. Ако ви е любопитно да узнаете какво можем да кажем за чудовищата, разглеждайки различни техни представители и анализирайки конкретните им „биографии“, следете епизодите. Темата се организира по идея на Боян Манчев и Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Боян Манчев и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са великаните и защо са важни в митологията и литературата? - По какво си приличат Одисей и Давид? - Злонамерени или глупави ли са гигантите? - Каква е причината за инфантилизацията на великаните в литературата? - Променя ли се образът на гиганта през Средновековието? - Великан ли е Александър Велики? - Каква е общото между великаните и транснационалните корпорации? - Съществуват ли великанки (скандинавските митологии, Бодлер и др.) и какво е значението на пола при великаните? - Защо законите не харесват великаните, както и великаните не харесват законите (Гаргантюа и Пантагрюел)? - Как се различават тенденциите по фолклоризация и монументализация на гигантските чудовища? - Съществува ли позитивен прочит на великаните? - Какъв е въглеродният отпечатък на Годзила? - Великан ли е холобионтът „Гея“ на Латур? - Какво обединява планините, статуите и пирамидите? - Идва ли времето на Великите (а не просто големи) езикови модели? Великаните са едни от най-разпространените чудовища, които изненадват не просто със своя огромен ръст (гигантизъм), но и с липсата на ясни очертания в начините на тяхното материализиране (аморфност). Като започнем с титаните в древногръцката митология, преминем през Голем, Голиат, Пантагрюел, и достигнем до великаните на Дон Кихот, Хълк, Годзила, та дори и до Големите (гигантските) езикови модели, голямото винаги е впечатлявало човешкото въображение, но едновременно с това е застрашавало реда. Ако искате да чуете един също толкова странен разговор за великаните, колкото странни същества са и те самите, слушайте този епизод на Вокс нихили. Разговора може да чуете ТУК. Представяне на госта: Проф. д.н. Боян Манчев е български философ, изкуствовед, културен теоретик и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Нов български университет и в Берлинския университет за изкуства. Изследователските интереси на Боян Манчев са съсредоточени в областта на онтологията, философията на изкуството и политическата философия.