В този епизод Кив и Тулечки, заедно с гост Александра Атанасова, си говорят за slop– евтината генерирана от ИИ синтетична помия залива мрежата и бавно превръща интернет в конструирана реалност. Говорим защо изобщо трябва да ни пука за ИИ-генерираното съдържание – колко е, къде е, как платформите го възнаграждават с пари и внимание, и как от мотивационни клипчета с Тръмп и Мъск стигаме до дълбоки фейкове с „плачещи украински войници“ и комерсиални дезинформационни ферми. Обсъждаме как AI slop се използва едновременно за кликбейт, измами и пропаганда – от TikTok и YouTube до мрежи, свързани с Русия и Китай – и какво общо има всичко това с enshittification и „AI канибализъм“ в мрежата. Обсъждаме понятието „slopaganda“ и разглеждаме таксономията на AI slop – експресивно срещу подвеждащо, социално-политическо срещу чисто монетизирано съдържание. Ще чуете защо негативните емоции се оптимизират от алгоритмите, как гневът пътува по-бързо от радостта и как масовото синтетично съдържание претоварва вниманието и разяжда доверието в това, което виждаме онлайн. Накрая се питаме дали хората изобщо различават, че гледат AI – и дали изобщо ги е грижа: от „mere exposure“ ефекта и спада на скептицизма до технологичната паника около изборите и чатботовете, които неволно усилват пропаганда. Накрая питаме какво става с интернет, когато моделите започнат да „ядат“ собствения си slop, има ли път назад от тази автофагия на съдържанието и как всеки от нас може да се ваксинира срещу slopaganda. Блога на Александра: https://socialmediapsychology.eu/ https://artsmart.ai/blog/ai-generated-content-statistics-2024 How racist AI Facebook posts made one Sri Lankan influencer… | TBIJ https://indicator.media/p/a-tentative-taxonomy-of-ai-slop Musk & Trump AI motivational slopaganda got 700 million TikTok views Партньори са Grapwise.ai И Данни за добро Автор на музиката на подкаста е Мишо

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Любомир Бабуров, Камелия Спасова и Стоян Ставру обсъждат: - Кои са Осите и защо пият „съдийско мляко“? - Кой е Аристофан и защо е имал „проблеми“ с Клеон? - Каква е разликата между квероланта и съдофила? - Какво подхранва съдийската страст на Клеонофил? - Как публичният процес се превръща в „домашно“ правосъдие? - Как ериниите се превърнаха в оси и защо осите да са нещо… „лошо“? - Защо рендето е основен свидетел на обвинението срещу Лабет? - Защо му е петел на съдебния заседател? - Как членовете са свързани с правосъдието? - Кой подмени вотът? - Има ли нещо, което може да умилостиви жадния за „кръв“ (вина, присъда) Клеонофил? - Как се яде сладко „процес със кисело“? - Как ревностният съдебен заседател се превърна в хулиган? Разговора може да чуете ТУК. Комедията „Осите“ (Σφῆκες) на Аристофан, поставена за първи път през 422 г. пр.н.е., е сатира на съдебната система в Атина и прекомерната зависимост на гражданите от съдебните дела като средство за социален и политически контрол. Тя осмива атинските съдилища и особено старите граждани, които посвещават живота си на ролята на съдебни заседатели. Клеонохул се опитва да убеди баща си, че животът на съдебен заседател не е толкова престижен и доходоносен, колкото той си мисли. За да направи това, той му предлага да му организира домашен съдебен процес срещу куче за това, че е отмъкнало сиренце. Това пародира действителните съдебни процеси в Атина, като поставя различни въпроси и към съвременното правосъдие. Ако се чудите на къде може да отиде разговорът, слушайте ни. Допълнителни материали: - Осите, Аристофан, прев. Александър Ничев, София: Народна култура, 1985 (линк). Представяне на госта: Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература, ръководител на катедрата „Теория на литературата“, СУ „Св. Климент Охридски“. Гост-лектор в Кьолнския университет (2016–2018). Млад изследовател към Център за академични изследвания в София (2014–2015). Има две теоретични книги: „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ (2012) и „Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата“ (2021). Автор е и на две стихосбирки: „Парцел № 17“ (2007) и „Кеносис, книга на празнотата“ (2016).

В този епизод обсъждаме мистериозния обект 3I/ATLAS и неговите странни характеристики, които озадачават астрономите. Разглеждаме различни възможни обяснения — от природни феномени до спекулативни идеи като технологични ускорители, контролиращи движението. Ще се спрем на наблюденията на такива обекти, които ни помагат да разкрием началните условия за образуването на планетни системи. Споменато в епизода: 3I/ATLAS - Мистерията продължава (тук) (тук) (тук) Галин Борисов по темата (тук) Друга комета се взриви (тук) Първият медикамент за малария от десетилетия насам с 99+% ефективност (тук) === Допълнителни бележки към епизода: ratio.bg/podcast/743 Ако това, което правим, ви харесва, подкрепете Ratio тук: ratio.bg/support

Вече цяла година Министерството на образованието и науката генерира идеи и активно променя облика на училището, но не непременно за добро. Макар безпрецедентно много хора да са ангажирани в дебата за бъдещето на образованието, все още основните предложения се въртят около забрани и връщането към остарели и консервативни подходи, далечни на нуждите на времето. В този епизод на inter alia гост на Васко е д-р Женя Лазарова, невроучен и ангажиран с образователния дебат днес експерт. С нея говорят за: кои са компетентностите да бъдещето; каква е ролята на общуването в училище; какви категории социално-емоционални умения има; можем ли да заменим толерантността с разбиране; колко важно е изграждането на нагласа за растеж; каква роля трябва да заема училищният психолог; как да заменим авторитарното с авторитетно възпитание; защо е важно да заменим забраните с поставяне на граници. Преди основния разговор се появява Снежи със стихийната си книжна рубрика, в която този път ни разказва повече за… бъдещето. Ако искате бъдеще да има не само за образованието, но и за разговори като този, подкрепете ни на ratio.bg/support. Гледайте с видео тук: https://youtu.be/YBNJYf4DJ80 #about #podcast В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата. Темата се организира по идея на Стоян Ставру. Днес Любомир Бабуров, Дарин Тенев и Стоян Ставру обсъждат: - Коя е Ло-ли-та и защо е „в мъгла“ (Хейз)? - Кое е скандалното в романа „Лолита“ на Владимир Набоков? - Кои са „крилатите съдебни заседатели“, към които се обръща Хумберт Хумберт? - Кой е ненадеждният разказвач и как се различава от ненадеждният автор? - Може ли красивият език да оправдае отвратителното действие? - Защо Долорез в крайна сметка се жени за Шилер? - Как нагонът за игра свързва Шлегел с Хегел? - Какво представлява металепсисът и може ли герой да спори пред автора си, че не е просто негова измислица? - Виновен ли е Куилти? - Какво мисли Рорти за безразличието на Хумберт Хумберт? - Какво обичат нимфолептите? - Какво обединява Набоков и Оруел? - Каква е разликата между либерала и ироника? - Възможен ли е смисъл отвъд определена степен на красота? - Какво представляват апосиопезата и анаколутонът и защо са важни за Набоков? Романът „Лолита“ на Владимир Набоков е публикуван за пръв път на английски език във Франция през 1955 г. Той представя разказа на Хумберт Хумберт, професор на средна възраст, който похищава 12-годишната Долорес Хейз (Лолита), дъщеря на неговата хазяйка. След като се жени за майката на Долорес и тя умира, Хумберт подлага Лолита на сексуално насилие, докато пътуват из Съединените щати. Въпреки че обикновено разговорите върху „Лолита“ се съсредоточават върху въпроса доколко естетическата виртуозност (красотата на езика) може да прикрие етическия порок (грозотата на деянието), настоящият епизод на Вокс Нихили не се ограничава с това. Ако искате да разберете защо „Лолита“ не е порнографско произведение, а интелектуална провокация, чиято форма е поне толкова важна колкото и нейното съдържание, слушате ни :). Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/vdlHnPug2Q0 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-256/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Тази седмица космосът буквално ни дърпа за яката, в новия епизод ще чуете: - New Glenn успешно изведе в космоса мисията на NASA – ESCAPADE. Това е важна крачка за Blue Origin: първи орбитален полет на ракетата и стабилно приземяване на бустера. Марсовата мисия цели да изследва взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на планетата — ключов фактор за това как Марс е изгубил магнитното си поле. - ЕКА и SpaceX поставиха в орбита Sentinel-6B. Новият сателит ще наблюдава морското равнище с изключителна точност и ще дава критични данни за климатичните промени. Това е продължение на мисия, която ще играе централна роля за разбирането на глобалните промени през следващото десетилетие. - Китайският екипаж, останал временно без транспорт, вече е успешно прибран. Технически проблем забави процедурата, но екипажът се върна безопасно, което е важен тест за устойчивостта на китайската космическа програма. - Археолозите предлагат нов поглед към строежа на пирамидите. Ново изследване предполага, че древните египтяни са използвали хидравлични подемници — технология, която би обяснила как са били повдигани огромните каменни блокове. Това добавя още един пласт към разбирането ни за инженерната култура на древността. Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/Kh2rAn_bVQc Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-278/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В този епизод Кив и Тулечки си говорят с Георги Христов и Сиянна Лилова от Правен Интелект – български стартъп, който разработва асистент с изкуствен интелект за българско право и променя начина, по който работят юристите у нас. Говорим за това как двамата стигат до идеята за Правен Интелект, какво ги е подтикнало да създадат AI инструмент, пригоден за българското законодателство. Обсъждаме и как реагират адвокатите, как изглежда дигиталната идентичност, както и как е уредено всичко това по света. Във втората част влизаме в детайли: как работи Правен Интелект отвътре, как се различава от класическите правно-информационни системи, как извличат източници, как правят RAG и защо изобщо Big Law трябва да започне да мисли за SEO… но в правния смисъл. В третата част се гмуркаме в по-философската посока – юристите на бъдещето, ИИ адвокати и съдии, техноутопии и дали ИИ може да бъде адвокат и законодател. Гледайте с видео тук: Допълнителни бележки: https://podcast.ratio.bg/podcast/agent-001-42/ Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро. Партньори са Grapwise.ai (graphwise.ai/) И Данни за добро (data-for-good.bg/) Автор на музиката на подкаста е Мишо: www.mihailivanovbass.com/ За подкаста #about #podcast „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Партньор на подкаста е Graphwise, компания, която развива технологии, с които данните придобиват смисъл. Подкастът се реализира и с подкрепата на Данни за добро.

„Няма нищо по-измамно от очевидния факт!“ Това твърди прочутият Шерлок Холмс в разказа „Загадката на долината Боскум“, който излиза от печат за първи път през есента на 1891 г. в британското месечно издание „The Strand Magazine“. Автор на произведението е гениалният писател Артър Конан Дойл и тъкмо той е темата на настоящия брой на знаменития, заострен и зрелищен видео подкаст „Pop Script“, в който водещият Благой Д. Иванов кани компетентни хора, с които обсъжда разнообразието в културата и изкуството. Този път въпросните компетентни хора са Емил Минчев (писател и преводач, автор на поредицата за детектива Бънк Ромеро) и Зорница „Зузи“ Аспарухова (журналист и кинокритик), които освен че са диви почитатели на родения в Шотландия класик, са също начетени, очарователни и артикулирани. Разговорът минава през всякакви аспекти от живота, творчеството и мирогледа на Дойл, например: • Защо един офталмолог решава да зареже медицината и да се посвети на литературата • Кои са неговите предходници в криминалната проза – от Едгар Алън По до Уилки Колинс • Кои са неговите наследници – от Дашиъл Хамет през Агата Кристи до Реймънд Чандлър • Kaкво прави „Баскервилското куче“ толкова велика творба • Кой е проф. Джордж Челинджър, когото срещаме в книги като „Изгубеният свят“, „Отровният пояс“ и „Страната на мъглите“ • Рационализъм срещу ирационализъм – парадоксите в личната философия на Дойл, от логика и здрав разум до спиритуализъм и суеверия • Аферата с горските феи от Котингли и особената дружба с илюзиониста Хари Худини • Любими филми, сериали и книги, вдъхновени от белетристичното наследство на Дойл • Какви са предсмъртните думи на Дойл? В края на дискусията тримата заделят няколко минути, които са off-topic, но пък са посветени на друга любима тема: „Франкенщайн“ на Мери Шели, като повод за този завой е актуалната екранизация, дело на Гийермо дел Торо – става или не става обаче тази въпросна екранизация? Всичко това – в новия „Pop Script“! Гледайте с видео тук: https://youtu.be/itHoVuuCE_s _______________ #about #podcast Серията Pop Script на Ratio Podcast e условен опит за съюз между между високото и ниското изкуство c акцент върху поп-културата. Всяко издание се опитва да дава трибуна на разнообразна селекция от гости, да задълбава във всякакви теми, да нищи литература, музика, изобразително изкуство, кино и дори гейминг, без цензура на съдържанието и без политическа коректност. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В новия епизод Любо, Стоян Ставру и Дарин Тенев се впускат в един разговор за негативността. - Каква е връзката на шопския инат с Дионис? - Какво казваме, когато казваме „не“? - Има ли едно „не“ или „не“-тата са много? - Какво представлява отрицанието като логическа операция (Фреге)? - Що за утвърдителна сила има отрицанието (Бергсон)? - Как изтласкването се различава от отричането и какво означава да сънуваш „не-майка“ си (Фройд)? - Има ли пред-предикатно отрицание (Хусерл срещу Хайдегер)? - Как изглежда подарък, в който има верига от сложени една в друга подаръчни кутии? - Действие ли е отрицанието (Хегел)? - Може ли отрицанието да е потенциалът във всяко нещо? - Възможно ли е отрицание без предхождаща го утвърдителна теза? - Как работи правото с отрицанието (отказът от права, забраната, санкцията…)? - Защо жълтата светлина на светофара е еротична („все още не“)? - Помага ли ни езикът? Разговорът се преплита с диалога между Каравелов и Ботев, а след това препраща към редица мислители на 20-и век само за да ни покаже, че да кажеш „Не!“ всъщност е доста сложно и дори объркано послание. Не на войната! Не на Европейския съюз! Не на еврото! Не на … Но как отрицанието се различава от протеста, отказът – от ненавистта? Колко различни форми може да има нашето „не“ и нашето „да“? До къде ще стигнем, когато разполагаме само (?) с „Не“ или само с „Да“? Защо негативността може да бъде по-добрата алтернатива от „токсичната позитивност“ и кое прави светът достатъчно богат, за да има място в него и за човешката свобода? Ако сте негативно настроени, слушайте ни :) Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/s8JQsEjy4S8 Допълнителни материали: podcast.ratio.bg/podcast/vox-nihili-255/ За госта: Дарин Тенев е литературовед и японист. Преподава в Софийския и в Пловдивския университет. Последната му книга е „Лабиринтът на модалностите“ (ВС Пъблишинг, 2024). _______________ #about #podcast Серията „Vox Nihili“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми в сферата на философията. В рамките на серията сме обособили групи от разговори, обединени от различни теми, сред които: философски анализи на филми, право и литература, представяне на диалозите на Платон, културни интерпретации на различни чудовища (vox monstri) и др. Ако търсите отдадена и провокативна философия, насочена към настоящето, тази серия е за вас. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Гмуркаме се в един по-нестандартен епизод на Ratio Weekly, където освен любимите ни Петко и Никола, може да чуем и още двама специални гости. Димитър Христов - Уинки е един от малкото активни български пещерни водолази, доц.Бойко Неов е молекулярен биолог от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ-БАН). Чуйте разговора с тях за да научите: Що е това пещерно гмуркане? Каква трагедия се случва в пещерата Plura в Норвегия и как успяват да извадят телата на жертвите? Гледайте и на видео тук: https://youtu.be/uEAM2nI_s8s Бележки към епизода: podcast.ratio.bg/podcast/ratio-weekly-277/ Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support

В Ratio Special говорим по темата за нашето здраве, като в епизода ще може да чуете проф. д-р Калоян Давидов. Разговаряме за мъжкото здраве, ще начертаем пътя на пациента, ще засегнем разбира се и темата за рака. Проследяваме прогреса в медицината и разглеждаме някои смъртни диагнози, които вече са напълно лечими. Проф. д-р Калоян Давидов е първият български хирург оперирал простата с лазер. През 2016г. е сертифициран за работа с хирургичната роботизираната платформа Da Vinci и в екип осъществява над 700 операции за рак на простатата, доброкачествени и злокачествени операции на бъбрека, рак на пикочния мехур и пластични реконструкции на пикочопроводите. Той е първият български уролог посочен за обучаващ хирург в образователната програма на фирмата производител на робота Da Vinci. Автор е на монографична книга на тема Роботизирани органосъхраняващи операции при рак на бъбрека. Гледайте и на видео тук: https://youtube.com/live/kzF3jUpKTPE Ако това, което правим, ви харесва, вижте как можете да подкрепите Ratio тук: ratio.bg/support