Ела на есенното издние на Ratio Forum - https://ratio.bg/fall/ Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Иван Ланджев и Стоян Ставру обсъждат: - Какво е общото между шаха и поезията? - Изкуство или наука е шахът? - Шах ли са шахматните композиции (етюди)? - Какво означава да играеш шах „красиво“? - Коя партия става „безсмъртна“? - Какво представляват цугцвангът и цвишенцугът? - Защо хората играят шах и какво е основното в шаха? - Какво е значението на времето в играта на шах? - Кои са разликите между гладиаторите и гросмайсторите? - Защо пешките вървят само напред, а царят е толкова слаба като възможни движения фигура? - Може ли пешката да произведе пешка? - Как изкуственият интелект промени шахът? - Колко влиятелни са биографичните истории зад най-големите имена в шаха? - Как се играе шах в градинката пред Народния театър? - Кои са „политическите“ разлики между шаха и играта „го“? - Каква е била ролята на Европа за глобалното разпространение на шаха? Знаете ли, че италианската дума „гамбит“ идва от израза dare il gambetto, който буквално се превежда като „подлагам крак“ или „спъвам някого“. Първоначално използван в борбата и ежедневието, този израз постепенно се превръща в част от шахматния „диалект“. През XVI век испанският шахматист Руи Лопес пренася израза в шахмата, описвайки начален ход, при който се жертва пешка или друга фигура, за да се „спъне“ или изненада съперникът. Днес започваме разговора за шаха с няколко степенен гамбит, при който няма какво да „спъне“ разговарящите. Гледай епизода тук: https://youtu.be/sKKsVe-3Xys Допълнителни материали: https://knizhen-pazar.net/products/books/5193239-zhivotat-kato-partiya-shah https://landzhev.blogspot.com/2008/03/blog-post.html https://enthusiast.bg/bg/enthusiast-vintage/shahmatna-novela https://knizhen-pazar.net/sold_products/books/178586-pokana-za-ekzekutsiya Представяне на госта: Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Завършва философия и културология в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 2015 е доктор по руска класическа литература (дисертацията му е върху късния Лев Толстой). Фулбрайт стипендиант, специализира в Чикагския университет (2023). Гост-писател на Literarisches Colloquium, Берлин (2022). Носител на Голямата награда за поезия „Орфеев венец“ (2019), както и на „Южна пролет“, „Веселин Ханчев“, „Владимир Башев“. Негови стихотворения са преведени на 10 езика. Работил е като сценарист на известни български сериали, в момента е творчески директор в рекламна агенция. Превежда от английски и руски, преподава творческо писане. Колумнист в “Булевард България”. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Ела на есенното издние на Ratio Forum - https://ratio.bg/fall/ В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков разказват за Теда Бара – звездата на нямото кино, превърнала се в един от първите секссимволи на Холивуд. Студиото Fox създава около нея измислена история за египетски произход и мистериозно минало, за да подсили образа ѝ на фатална жена. Въпреки огромната ѝ популярност, днес повечето от филмите ѝ са изгубени. След това се срещат с един необичаен морски обитател – вампирския охлюв Cumia intertexta, който се храни с кръвта на риби и спечели титлата „Мекотело на годината 2026“. Учените ще изследват генома му, за да разберат по-добре как се е развил този необичаен начин на хранене. Разказват и за молците вампири, които могат да пробиват кожата на бозайници, за да се хранят с кръв, макар че обикновено предпочитат плодов сок. А накрая става дума за прилепите вампири, които са развили специални механизми за оцеляване на бедната на хранителни вещества диета. Те не само успяват да преработват кръвта, но и споделят храна с гладни членове на групата си – дори когато не са роднини, показвайки колко важни са социалните връзки за оцеляването им. Гледай епизода тук: https://youtu.be/G3dNGHMdhrg Споменато в епизода: https://en.wikipedia.org/wiki/Theda_Bara https://www.senckenberg.de/en/press-releases/a-bite-at-the-title-the-vampire-snail-is-the-international-mollusc-of-the-year-2026/ https://oceanservice.noaa.gov/facts/vampire-squid-fish.html https://entomologytoday.org/2015/10/30/vampire-moths-suck-the-blood-of-vertebrates-including-humans/ https://www.allaboutbats.org.au/wp-content/uploads/2017/06/AAB_0133_GhostBats-LesHall.jpg https://particle.scitech.org.au/earth-water/how-bats-can-survive-on-a-diet-of-blood/ https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSshE2XhLbGI3jx3ZEaryV4_IPuvsfgHrUZ0SxjlpYJN736HeAB6qsGNEs&s=10 https://encrypted-tbn0.gstatic.com/images? За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Тази година големият кинофестивал “Киномания” става на 40 години и в този епизод на inter alia ни гостуват две от главните замесени лица, които познават историята на фестивала и предстоящата програма. От разговора ще научите повече за: - Какво и кой стои зад фестивала “Киномания”; - Тазгодишния конкурс за млади таланти и една стипендия за кинаджии; - Акценти от програмата тази година; - Какво е “Великата илюзия”; - С кой голям документален кинорежисьор ще се срещне публиката на живо тази година; - Акценти от съпровождащата фестивала музикална програма; - Какво са “Градините на Испания” и на кого би му се харесало да ги посети. *Записът е направен месец преди фестивала и са възможни някои промени в програмата Гледай епизода тук: https://youtu.be/rrDN8LLE6eY Споменато в епизода: Билети за Киномания - https://www.kinomania.bg/ https://www.facebook.com/kinomania2018 За подкаста: В предаването inter alia отделяме време и грижа на онези проблеми за културата, изкуството и обществото, които често остават между другото покрай водещите теми на деня. Добре дошли в царството на приказките за изчезването на кварталния живот, за ретроспекцията и интроспекцията, за първите утопии, за странстването, за бавното живеене, за критиката на съвременното ни сближаване с технологиите и отдалечаване от природата, за съжителството ни с изкуствения интелект, за живота и смъртта на езиците и много други. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука *Изображението на корицата е от картината The Cinema (1920) на художника Уилям Робъртс.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Какво представлява метаетиката и има ли нещо общо с фейсбук? - За какво настоява т.нар. морален реализъм? - Как се различават натуралистичния от ненатуралистичния морален реализъм и защо това има значение? - Могат ли моралните твърдения да претендират, че са истинни, и къде ни води „теорията на грешката“ на Маки? - Какво представлява аргументът за странността на моралните факти? - В какво са убедени последователите на емотивизма? - Защо Любо харесва… квазиреализма? - Как са свързани проективизма и начина, по който хората преживяват света като морални същества? - Практичен ли е „практическият“ разум (Кант)? - Как Джон Ролс и Кристин Корсгард продължават моралния конструктивизъм? - Какви са пресените точки между моралния реализъм и правния позитивизъм? - Имаха ли край (ч)„-измите“ в този епизод? Гледай епизода тук: https://youtu.be/OFMLtH5hyvs С настоящия епизод се опитваме да се извиним за всичките си опити в други наши разговори да говорим за основанията на моралните твърдения. Има ли универсални морални истини, чиято правилност не зависи от постигнатото за това съгласие (морален контрактуализъм) и остава такава дори и когато всички ги смятат за погрешни (морален реализъм)? Какво е давало право на Европа да се смята за морален благодетел на „по-слабо“ развитите държави и как изведнъж това основание е било „погасено“ от постколониалната вина? Доколко основателно е да оставим едно активно хранещо се с децата си общество да продължи да го прави в името на стремежа към съхраняване на своите традиции? Защо моралните твърдения са толкова силни и едновременно с това толкова често се посрещат със скептицизъм и релативизъм? И за бога: какво всъщност представлява моралния тракторизъм? Допълнителни материали: https://academic.oup.com/book/49691 https://search.worldcat.org/title/Spreading-the-word-%3A-groundings-in-the-philosophy-of-language/oclc/9828613 https://academic.oup.com/book/49691/chapter-abstract/422345651 https://plato.stanford.edu/archives/spr2017/entries/moral-anti-realism/projectivism-quasi-realism.html За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат последния полет на Starship, новата мисия на NASA към Марс и тазгодишните Нобелови награди. Starship достигна орбита при четиринадесетия си полет, но опитът за меко приводняване на ускорителя Super Heavy V3 отново показа колко сложна е задачата да бъде върнат безопасно. Какво затруднява приземяването на новата версия и защо дори успешно запалилите се двигатели не гарантират успешен финал? Междувременно NASA избра Relativity Space за партньор в мисията Aeolus, планирана за 2028 г. Космическият апарат ще изследва атмосферата на Марс и ще събира данни за ветровете, температурите, облаците и праха — информация, която може да се окаже ключова за бъдещите мисии до Червената планета. А тазгодишните Нобелови награди ни отвеждат от мозъка до най-отдалечените кътчета на Космоса. Оптогенетиката позволява на учените да контролират активността на нервни клетки със светлина, обсерваторията IceCube улавя неутрино, идващи от космически източници, а изследванията на асиметричните молекули помагат за създаването на по-безопасни лекарства. Гледай епизода тук: https://youtu.be/bAJqUL9mSUQ Споменато в епизода: https://www.youtube.com/watch?v=BznLzTXhNaI https://www.facebook.com/gergan.petkov/posts/pfbid02Q8qWoNcK91ei1uwHnLjr7DgpWCVpQ5zYeFDpCAUML1S3o4AF616QLT6Nynubm5qRl https://www.space.com/space-exploration/missions/a-private-company-will-build-and-launch-nasas-next-mars-orbiter-in-2028-and-its-not-spacex https://www.reuters.com/business/healthcare-pharmaceuticals/deisseroth-hegemann-nagelwin-2026-nobel-medicine-prize-2026-10-05/ https://www.reuters.com/science/francis-halzen-wins-2026-nobel-prize-physics-2026-10-06/ https://www.reuters.com/world/kagan-soai-win-2026-nobel-chemistry-prize-2026-10-07/ https://www.economist.com/science-and-technology/2026/09/30/it-may-soon-be-possible-to-create-mirror-life?giftId=MjgwOWEyZGYtOTZhMi00MjczLTkxZTMtZjBmZTZlNTI0NWM2&utm_campaign=gifted_article За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

„It's the end of the world as we know it…“ Докато си тананикаме един от вечните хитове на R.E.M. и се настройваме нетърпеливо за идващия Хелоуин, в студиото на Pop Script ce натрупват поводи за разруха. Водещият Благой Д. Иванов кани на открит разговор за Армагедон събеседник, в чиято компания оцеляването е далеч по-приятно: с доктора по кинознание Мирела Василева разнищваме всякакви апокалиптични проявления от здрачната зона на популярната култура. Ето и основните акценти: Що е то апокалипсис... и що е то „зелен“ апокалипсис? Разлика между апокалипсис и пост-апокалипсис – дали при едното се опитваме да съхраним човека, а при другото се опитваме да изградим човека наново от материалните и духовни руини? Апокалипсисът в древността – религии, митове и народно творчество: има го в редица големи и малки религии, есхатологията е присъща далеч не само на Авраамическите предания, защо обаче това е така? Визиите за апокалипсиса културен конструкт ли са... или са биологична интуиция? Апокалипсисът в изобразителното изкуствто – от ренесансовия Йеронимус Бош през романтизма на Джон Мартин до бароково-готическия и сюрреалистично-експресионистичен art на Зджислав Бекшински Апокалипсисът и острите литературни сюжети: Ричард Матисън, Харлан Елисън, Кормак МакКарти, Стивън Кинг и Робърт МакКамън Апокалипсисът и телевизията: „The Day After“, „Black Mirror“, „Girls' Last Tour“, „The Last of Us“ и „Fallout“ Кино и апокалиптично зрелище: „Смъртоносно влияние“ с Робърт Дювал, „Армагедон“ с Брус Уилис и „Гренландия: Последно убежище“ с Джерард Бътлър Кино и апокалиптична сатира: „Доктор Стрейнджлав“ на Стенли Кубрик, „Не поглеждай нагоре“ на Адам Маккей и „Дигър“ на Алехандро Гонсалес Иняриту Реалистичен ли е сценарият на „Терминатор 3: Бунт на машините“ на Джонатан Мостоу? Апокалиспсисът като метафора за човешки слабости и травми, но и за липсата на контрол, за неспособността да се адаптираме, за боязън от непредсказуемостта на света: пост-травматично разтройство в „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола, загуба на здрав разум като космически ужас във „В бездната на лудостта“ на Джон Карпентър и клинична депресия и края на света отвън, но и отвътре в „Меланхолия“ на Ларс фон Триер Апокалипсисът през призмата на психоанализата – какво ни казва това наше увлечение по края на света и биха ли могли Зигмунд Фройд и Карл Густав Юнг да направят психоанализа на изкуствения интелект? Според Сюзан Зонтаг подобен род развлечения, в които има апокалиптични елементи, са не само coping mechanism, но и средство за естетическа наслада, има ли етичен проблем в този феномен? Някои хора са склонни да почувстват особен тип „уют“, докато консумират „апокалиптично“ развлечение: това катарзис ли е... или е най-обикновен ескейпизъм? Джордж Ромеро, Макс Брукс и Робърт Къркман: от филми през проза до комикси, защо зомбитата са толкова мейнстрийм? Може ли причината да обичаме хорър да е свързана с причината да си падаме по апокалиптичния жанр... и ако да, каква е въпросната причина? Може ли художественият апокалипсис да ни помогне да се справим с реалния? И най-вече: с оптимизъм или с песимизъм може да завърши подобна дискусия? + бонус препоръки: водещият и гостът споделят няколко неща за гледане и четене: от „Cure“ на Кийоши Куросава и „Skinamarink“ на Кайл Едуард Бол до „4 3 2 1“ на Пол Остър и „Часът преди мрака“ на Дъглас Клег... Гледай епизода тук: https://youtu.be/zxeC1MxnEU8 За подкаста: Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Серията Vox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров и Стоян Ставру обсъждат: - Как любовта се превръща в хорър? - Какво представляват метажеланията и как желанието ми може да контролира чуждото желание? - Кой е Кари Баркър и какво различава неговия филм „Obsession“ (2025) от останалите истории, в които желанията „полудяват“? - Кои са Беър (мечето) и Ники Фрийман („победата на свободата“) и какво общо имат с Хензел и Гретел? - Какво означава да обичаш някого повече от всеки друг? - Кога абсолютизирането на едно правило го превръща в чудовище в „шибания свят“? - Защо „истинската“ Ники трябваше да страда? - Взе ли Беъп информирано решение, когато счупи върбовата клонка? - Можеше ли да формулира желанието си (подобно на prompt-а) по-съвършено? - Явява ли се страданието последната крепост на свободата? - Какво да правим с „върбовите клонки“ на изкуствения интелект? - Можеше ли „Obsession“ да има по-добър край и по-ужасен хепиенд? „Obsession“ (2025) е филм на Кари Баркър, който на пръв поглед изглежда като черна романтична комедия за несподелена любов. Всъщност става въпрос за доста мрачна и жестока история за любовта като отнемане на чуждата воля. Но дали нещата се изчерпват с лошата формулировка на едни иначе легитимно желание или трябва да бъде намерено някакво друго обяснение зад небивалия успех на филма? Дали зад графично насилие и така характерната естетика на жанра gore се крият по-дълбоки философски измерения? Как магията и психологизма могат да се превърнат в „типичен“ разговор от поредицата Вокс нихили? Ако искате да влезете в по-рядко обсъжданите измерения на един филм, който може да гледате и само за забавление, присъединете се към нашия разговор. Гледай епизода тук: https://youtu.be/sBDynot0hdI Допълнителни материали: https://www.imdb.com/title/tt37287335/ https://www.theguardian.com/film/2025/sep/06/obsession-movie-review-tiff https://ew.com/obsession-ending-explained-one-wish-willow-12021597 За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков говорят за новооткрити фосили на новоизлюпени тиранозаври, които променят представите ни за детството на T. rex. Бебетата вероятно са били с размерите на котка и са се излюпвали на десетки. Какво ни разкриват миниатюрните им кости за живота и размножаването на един от най-страховитите хищници в историята? От праисторията се пренасяме към изчезналия тасманийски тигър, чийто череп разкрива изненадващи подробности за начина му на ловуване, и към Древен Египет, където следи по костите на принцеси подсказват, че те може да са владеели различни оръжия. Ще разберем и колко Клеопатри е имало в историята, преди да стигнем до по-неочакван въпрос: защо формата на човешките глави се е променила през последните сто години? От малките тиранозаври до древните владетелки и собствената ни еволюция – нови анализи на стари находки показват колко много тайни все още крие миналото. Гледай епизода тук: https://youtu.be/fsk_jClt21E Споменато в епизода: https://www.sciencealert.com/neglected-museum-fossils-turn-out-to-be-the-first-t-rex-hatchlings-ever-found https://youtu.be/_DZC8VdtNaQ https://phys.org/news/2026-08-tiger-wolf-australian-thylacine-skull.html https://www.sciencealert.com/ancient-egyptian-princesses-were-skilled-with-powerful-weapons-lost-remains-reveal https://www.thecollector.com/who-were-the-seven-cleopatras/ https://www.newscientist.com/article/2524895-human-heads-have-changed-shape-a-lot-in-the-past-100-years/ За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

Когато изкуствения интелект рисува, свири или пише текст - кой получава авторските права? Достатъчен ли е един промпт от човек за да получи той правата над артистичния израз на генеративен модел? Може ли маймуна да има авторски права? Тези, и още много други въпроси на пресечната точка на генеративните модели с изкуствен интелект и правото разглеждаме с адвокат Георги Кънев. Георги има богат опит в консултирането на иновативни международни, регионални и местни компании по сложни правни и регулаторни въпроси в дигиталното пространство в сектори като технологиите, видеоигрите и медиите. Георги и КИВ разглеждат в дълбочина съществуващи вече прецеденти, където различни инстанции са се произнесли по въпроси къде е границата между инструмент и автор, какво точно е “артистично изражение” и дали просто задаването на промпт на модел е такова. Гледай епизода тук: https://youtu.be/_yn7ubpCZLA Допълнителни материали: https://www.copyright.gov/ai/ https://en.wikipedia.org/wiki/Feist_Publications,_Inc._v._Rural_Telephone_Service_Co https://www.reuters.com/legal/government/seattle-times-newsday-sue-openai-microsoft-alleging-copyright-infringement-2026-09-05/ https://techcrunch.com/2026/09/17/microsoft-exec-called-ai-scraping-the-largest-theft-of-labor-in-human-history-new-unredacted-filings-reveal/?utm_source=chatgpt.com https://www.musicbusinessworldwide.com/universal-and-sony-sue-suno-for-a-second-time-claiming-platforms-v6-models-are-the-fruit-of-the-same-poisoned-tree/?utm_source=chatgpt.com Партньори: Grapwise.ai И Данни за добро За подкаста: „Агент 001“ изследва пресечните точки на технологиите и обществото, на дигиталното и реалното, на нещата и данните за тях. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще навлезете в света на Изкуствения интелект и технологиите и ще чуете неформални разговори с интересни събеседници, свързани или вдъхновени от науката и AI. Автор на музиката на подкаста е Мишо - www.mihailivanovbass.com/

СериятаVox Nihili на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili - в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат. Любомир Бабуров, Димитър Вацов и Стоян Ставру обсъждат: - Кой определя дневния ред на обществото? - Какво представляват елитите и защо са важни (Парето)? - Какво представлява ентропията на властта и конкуренцията между елити (Шумпетер)? - Измама ли е демокрацията? - Каква е разликата между елитите и експертите? - Каква е ролята на тайната при упражняването на властта? - Съществуват ли тайни елити? - Какво е ролята на публичността при контрола на политическите елити? - Как икономическите елити се различават от политическите елити? - Може ли бюрокрацията да ни спаси от опасностите на затворилите се в себе си елити? - Как се създават „резерви“ за целите на т.нар. циркулация на елитите и каква е ролята на неправителствените организации? - Как са реагирали елитите на събитията в Чернобил? - Как се легитимират елитите? - Защо хората вярваме в конспирации? - Има ли лесно решение на въпроса с властта на елитите? В днешния епизод разговаряме за две актуални и силно чувствителни теми: темата за елитите, които определят посоката на движение на света, и темата за конспирациите, които невидимо владеят съдбата на хората. Един от основните въпроси, които ни вълнуват, е доколко демокрацията, разбирана като управление на мнозинството, е изобщо реалистична политическа концепция, след като човечеството винаги се е управлявало от малцинства, понякога „просветени“, а в други случаи – не. И ако демокрацията е механизъм за контролирана смяна на елитите, то тогава какви са правилата за осъществяване на подобен контрол? Ако Маркс вярва в края на класите, а Парето провъзгласява вечността на елитите, то каква е ролята на гласоподавателите? Можем ли веднъж за винаги да разобличим тайните елити или сме обречени да живеем в незнание? Гледай епизода тук: https://youtu.be/mZssoMObDUw Допълнителни материали: https://archive.org/details/mindsocietytreat0034pare https://archive.org/details/in.ernet.dli.2015.190072 https://www.ozone.bg/product/posledni-vremena-tvardi-koritsi/ Представяне на госта: Димитър Вацов е професор в Нов български университет, главен редактор на сп. „Критика и хуманизъм“ (1999-2022) и председател на „Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София“ (от 2002). Интересите му са в областта на съвременната политическа и социална философия, постаналитичната философия на езика и онтологията. За подкаста: Tова е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.

В този епизод на Ratio Weekly Петко и Никола Кереков обсъждат как хлебарки, които дишат под вода, и микророботи от водорасли, които атакуват тумори — новият епизод на Ratio Weekly ни отвежда на места, където границата между биология и технологии става все по-тънка. Учени са разработили миниатюрни 3D-принтирани „водолазни костюми“, които позволяват на дистанционно управлявани хлебарки да се движат под вода до три часа. След като вече са успели да координират рояк от киборг-хлебарки, изследователите си представят бъдеще, в което такива биологични роботи могат да бъдат използвани за изследване на труднодостъпни места — а защо не и на Марс? А междувременно други учени използват водорасли като микророботи за лечение на рак. С помощта на магнитно покритие, изкуствен интелект и ултразвуково наблюдение те могат да бъдат насочвани към тумори и да доставят химиотерапевтично лекарство директно в тях. При експерименти с мишки технологията значително увеличава проникването на лекарството в туморната тъкан и намалява туморния товар. От киборг-хлебарки до водорасли, превърнати в нанотехнологични „лекари“ — колко необичайни могат да станат роботите на бъдещето и какво се случва, когато започнем да ги изграждаме не само от метал и силиций, а от живи организми? Гледай епизода тук: https://youtu.be/tqqud_AaXgw Споменато в епизода: https://www.newscientist.com/article/2531894-remote-controlled-cockroach-swarm-can-now-breathe-underwater/ https://www.youtube.com/shorts/VGvuEc_tLQY https://www.the-scientist.com/algae-microrobots-battle-bladder-cancer-74700 За подкаста: В епизодите на Ratio Weekly, нашата импровизирана научна новинарска емисия, молекулярният биолог Никола Кереков в компанията на харизматичния водещ Петко Желязов ви представят най-новите открития и най-любопитните постижения в сферата на науката, технологиите и медицината от изминалата седмица. В тази мини-серия на Ratio Podcast говорим за неща като това как да общуваме ефективно с котките, защо китовете се самоубиват и какво живее на Венера. Това е една от шестте серии на Ratio Podcast – един подкаст за любопитни хора. С негова помощ ще си сверите часовника за всичко най-ново в света на науката и културата и ще чуете неформални разговори, свързани или вдъхновени от наука.